Съдържание
Какво е скрито разпределение на печалбата?
Според закона „Скритото“ разпределение на печалбата е съществена и важна част от данъчните задължения на една компания. Така се наричат „сумите, несвързани с осъществяваната от едно лице дейност или разпределение под някаква форма на акционери и съдружници, както и свързаните с тях лица.“ Така се наричат още и суми, които могат да бъдат осчетоводени като разход, но могат и да не подлежат на осчетоводяване. По този начин се избягва заплащането на данъци.
Какво се смята за скрито разпределение на печалбата?
Скрито разпределение на печалбата се нарича и още:
• Разходите на акционерите за техни лични нужди и нуждите на свързани с тях лица;
• Командировки, които няма как да се докажат;
• Присвояване на чужд актив, ненает с договор от предприятието;
• Изтеглени пари в брой от фирмена банкова сметка, посредством фирмена банкова карта. Имайте предвид, че фирмената банкова сметка не е лична банкова сметка.
• Предоставен аванс на някои от членовете на компанията, който аванс обаче не може да се свърже с дейността;
• Даване на заем на съдружник от същото дружество;
• Закупуване на активи, които не са в наличност в една компания, но въпреки това задоволяват нуждите на акционери или съдружници;
• Закупуване на вещи за лично ползване, но с фирмени средства и др.
Какви са последствията при скритото разпределение на печалбата?
Разходите, които са записани като скрито разпределение на печалбата не са част от данъчната печалба. Върху тях се дължи корпоративен данък от 10%.
Ако физическо лице се е възползвало от този тип скрито разпределение на печалбата, дължи 5% данък дивидент. Скритото разпределение на печалбата е сериозно административно нарушение което се наказва с 20% от направения разход с имуществена санкция. Но за да се считат всички по-горе описани случаи за скрито разпределение на печалбата, то този който го извършва трябва да бъде съдружник в ООД, ЕООД или АД, който е нает на трудов договор или договор за управление и контрол. Ако съдружник, ненает на трудов договор използва актив на предприятието за лично ползване, тогава отново се случва скрито разпределение на печалбата.
Какво всъщност е данък лични нужди?
Съществува и т.нар. „данък лични нужди“, който представлява начисляването на данък върху активи, закупени с парични средства на едно предприятие, но предназначени за независимо използване от лицето, което го е закупило. Този данък след 2016 г. стана популярен и като „данък уикенд“. Когато активи закупени за лично ползване със средства на едно предприятие се използват за друг вид дейност от икономическата на едно предприятие, тогава се начислява ДДС върху разходите за набавянето на тези активи.
По отношение на ДДС, когато закупените активи ще се използват едновременно за фирмени и за лични цели са възможни два начина за ползване на данъчния кредит:
- Приспадане на пълния данъчен кредит и в последствие да се начислява ддс за личното ползване;
- Ползване на частичен данъчен кредит само за частта, която съответства на използването в стопанската дейност на фирмата;
Когато имате актив, който се ползва изцяло или частично за лични нужди, Вие сте длъжни да си самоначислите и платите ддс, в зависимост от пропорцията на съотношението, което сте избрали. За тази цел се издава протокол, който се включва в месечната справка декларация по ДДС.
Данъчната основа на „данък лични нужди“ е общият разход, направен от едно или повече лица, използващи закупените стоки/услуги за лично ползване. Върху сумата на разхода се начислява 10% алтернативен данък. Размерът на данъка се декларира с годишната данъчна декларация. Този данък се внася до 31 март или при случай на извънредно положение до 30 юни. „Данъкът лични нужди“ може да бъде признат за данъчна цел на едно предприятие в годината,в която е бил начислен.
От счетоводна гледна точка закупения актив със средства на предприятието може да бъде признат за текущ счетоводен разход. По-подходящо е придобития актив да се запише към Счетоводния план на предприятието, да се амортизира, когато това е необходимо за счетоводни цели.
Не е задължително обаче собственик на предприятие, въвело „данък лични нужди“ да дава отчет за това. Достатъчно е в една проста таблица да бъдат посочени използваните активи на предприятието за лични цели.
Какво следва, ако Ви хванат в нарушение?
Ако се установи ползване на актив за лични цели от собственик или съдружник, който не е нает на трудов договор се предприемат следните действия:
- Налага се санкция в размер от 20% на разхода, ако не е посочено в данъчната декларация скрито разпределение на печалбата;
- Начислява се 5% данък дивидент заради третирането като скрито разпределение на печалбата;
- Счетоводния разход не се признава за данъчни цели и счетоводния резултат трябва да се преобразува и съответно да се подаде коригираща годишна данъчна декларация;
За всяка фирма е изключително важно да определи политиката, която ще следва по отношение на данък лични нужди.
За повече информация и съдействие относно скрито разпределение на печалбата и данък лични нужди, може да се обърнете към нас на тел. 0894011851 или на info@mlaccount.com.